Често задавани въпроси

Какво включва промяната
Повече за мерките за подкрепа и защита 
Законопроектът

Какво означава запрещение?
Запрещение идва от думата запретен, която означава забранен. Хората, поставени под запрещение, на практика са забранени, зачеркнати. Те не могат да вземат никакви решения за себе си. Цялата им воля и същност са подменени, като властта върху живота им е поставена в ръцете на някой друг. 

Кои са тези хора?
Хора с интелектуални и психично-здравни затруднения, за които съдът е решил, че не могат сами. И в много случаи това е така - много хора действително имат нужда от подкрепа. Но от подкрепа. Въпросът е, че системата на запрещение не подкрепя, а изземва права, не помага, а подменя воля. 

Какво нямат право да правят? 
Абсолютно нищо. Хората с увреждания, поставени под запрещение, нямат право да работят, да се женят, да решават къде и с кого да живеят. Нямат право на достъп до собствени средства. Нямат право да бъдат информирани и да дават съгласие за лечението си. Нямат право сами да постъпят в болница. Тези от тях, които са настанени в институция, нямат право дори да избират какво да ядат или да облекат днес. 

Само за хората в институциите ли говорим?
Много от хората, поставени под запрещение и настанени домове, са изпратени там от роднини и близки, които след това се разпореждат с имотите и парите им. В същото време, понеже са напълно обезвластени и за настойници са им определени същите тези роднини или директорите на институциите, почти не съществува възможност да инициират процес, така че някога да излязат от там.

Но проблемът не касае само хората в институции - много родители, които обичат децата си и се грижат за тях вкъщи, също ги поставят под запрещение. Основната причина е, че понеже към момента няма развита мрежа от услуги и подкрепа, която да подпомага тях и децата им, хората се чувстват принудени да предприемат такава стъпка, за да ги защитят.

Запрещението не е ли с цел предпазване от лоши решения?
Вероятно целта на законодателя преди почти 80 години е била “предпазване“, но истината е, че свръхзагрижеността, овластена със закон, отрича изцяло правото на избор, а оттам и стойността на човека. До степен, че запрещението “инвалидизира” много повече от увреждането.

Има по-ефективни средства за борба с измамите и престъпленията, които бранят и всеки от нас. Унизително и нехуманно е да предпазваме хора, като просто ги изключваме.

Реформата в системата на запрещението важна ли е? 
Много. И е неотложна. За 7000 човека, поставени под запрещение, това е въпрос на живот или (гражданска) смърт. 

Kаква е алтернативата на запрещението?
Нарича се подкрепено вземане на решения. Не друг решава всичко вместо човека с увреждане, а самият той, заедно с хора, на които има доверие. Подкрепата е според  човека – ще бъде съобразена със степента на затруднение и конкретните му нужди. Например, дали му е необходима помощ при оперирането с лични финанси, дали има нужда от съвети за личния живот, или пък има нужда от по-цялостна подкрепа при интерпретирането на желанията или предпочитанията му. Освен това, ако законът за физическите лица и мерките за подкрепа бъде приет, ще се предвидят защитни механизми на всеки етап от вземането на решение и предоставянето на подкрепата.

Добре, но какво става, ако говорим за хората с най-тежки увреждания? 
Практиката е показала, че дори хората, които са напълно лишени от способността да говорят и да се движат, имат желания, които близък човек може да разбере и интерпретира за другите. Тези желания трябва да бъдат уважавани и зачитани. Законът предвижда мерки за защита, основани на интерпретиране на желанията и предпочитанията.

Има ли подводни камъни реформата?
Не, напротив. Отмяната на запрещението не означава, че оставяме хората с непредсказуемо поведение да се скитат по улиците. Отмяната на запрещението означава, че хората с интелектуални и психично-здравни затруднения ще получават подкрепата, от която имат нужда, за да могат да водят достоен живот, използвайки потенциала, който имат. 

Ако все пак някой е опасен за себе си или околните - съществува мярката принудително лечение. Тя по никакъв начин не се засяга от реформата за отмяна на запрещението. 

По-скъпа ли е?
Не, напротив. Много по-ефикасна е, защото връща хиляди хора в обществото, дава им перспектива да са част от него – да работят, когато и колкото могат, да са активни и отговорни.

Поддържането на сегашната система е много по-скъпо в дългосрочен план, защото по-голямата част от хората под запрещение живеят в специализирани иниституции, под грижата на държавата, с тежки здравни проблеми, които се задълбочени именно от изолацията и липсата на адекватна грижа.

Тествана ли е?
Ние сме група родители и професионалисти, които от 2012 г. прилагаме на практика принципа на подкрепеното вземане на решения като алтернатива на запрещението. Моделът ни през годините бе представен в ООН, Израел, Канада, Ирландия, Чехия и много други държави и вече се прилага на други места по света.

Какво ще стане с всички, които вече са поставени под запрещение?
Ако бъде приет Закона за физическите лица и мерките за подкрепа, те ще получат автоматично мярка „съвместно вземане на решение“, и с тези, които са техните настойници или попечители, ще вземат заедно решенията.

Можем ли да НЕ отменим запрещението?
Не. Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН изисква всички форми на запрещение да бъдат отменени. България не само е подписала, но е и ратифицирала Конвенцията на ООН – още през 2012 г. Това задължава държавата да промени законодателството си. България два пъти е осъждана от Съда по правата на човека в Страсбург (2012г. от г-н Станев и 2015 г. от г-н Станков) за това, че са били поставени под запрещение и са настанени в домове, което съдът е приел, че са били лишени от свобода.

Тогава защо запрещението продължава да съществува?
Защото не е приоритет за държавата. Тази кампания цели да промени това. 

Защо гражданска инициатива?
Проектът на закон, отменящ запрещението, който разработихме, мина първо четене в българския Парламент, но не беше приет поради подаването на оставка от правителството в края на 2016 г. Така усилията по приемане на закона трябваше да започнат отначало. 

Правим Национална гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да покажем на институциите, че има обществена подкрепа за подобна промяна.

Не е ли безсмислено да се променя законът за запрещението, преди да се оправят първо социалната и здравната система?
Двата процеса трябва да се развиват едновременно. Иначе е все едно да кажем, че децата няма да ходят на училище, докато не оправим образователната система.

Как ме засяга всичко това?
Ако имате близък, който е поставен под запрещение, прочетете подробните ни материали по темата (в началото на този текст). Ако нямате, реформата не ви засяга по никакъв начин лично в момента, освен че имате възможността да се включите в граждански натиск за защита на едни от най-уязвимите членове на нашето общество. 

Искам да се включа! Как мога да подкрепя промяната?
Супер! Присъединяването към Националната гражданска инициатива става чрез полагане на физически подпис.  Тук можете да намерите адресите в страната, където се събират подписи. Алтернативно, вижте как можете да се включите по пощата.

Можете да подкрепите кампанията и като споделите информация за нея в социалните мрежи.

 
 
 
Screen Shot 2018-03-24 at 19.43.00.png